Romans 1

В Новия Завет са включени четиринадесет послания на ап. Павел, отправени до седемте църкви в Рим, Коринт, Галатия, Ефес, Филипи, Колоса и Солун, както и до три отделни лица: Тимотей, Тит и Филимон. Подреждането им в Новия Завет не съвпада с хронологичната им поява, а по-скоро е според авторитета на църквата и служебното положение на лицата, за които е предназначено всяко отделно послание.

Послание до римляните ап. Павел пише през 58 г., преди да посети Рим. Това е първото писмено свидетелство за съществуването на християнска общност там. Ап. Павел пише, че е чул за вярата на римляните и споделя с тях желанието си да отиде в Рим, „за да принесе дейността ми плод и сред вас“(1:13). След дългогодишна дейност в източната част на империята апостолът искал да посее семената на Христовата вяра и в западната ѝ част. Имал желание да постави началото на мисионерската работа и в Испания, за което очаквал помощ от римската църква (15:14-24). Посланието е написано в град Коринт, Гърция, по време на третото благовестническо пътуване на ап. Павел малко преди той да отпътува със събраните помощи при християните в Йерусалим (15:24-32; Деян. 20:3). Преди да предприеме това пътуване в 56-58 г., той прекарва три месеца в Коринт, център на неговата проповедническа работа в Гърция (Деян. 20:2).

Основната тема на посланието е заявена в 1:16-17: „Оправдание чрез вяра в Божията правда“. Божията правда е изявена чрез благовестието на Иисус Христос. Съдържанието на посланието може да се обобщи като подробно изяснение на същността на Христовото благовестие. Можем да го разделим на три основни части: 1. Апостолът развива учението за оправданието на съгрешилите (1:18 – 8:39), като най-напред говори за Божия гняв, породен от греховете на хората (1:18 – 3:20). Оттук произтичат главните изводи за оправдаващите действия на Бога и за вярата на човека (3:21 – 5:11). Тези мисли са развити по-нататък в откъса за новия живот и надеждата на християните (5:12 – 8:39). 2. Авторът се спира задълбочено на въпроса за оправдаването на Израил (9:1 – 11:36). От това може да се заключи, че в римската църковна общност е имало много евреи. Апостолът не изоставя и въпроса за спасението на езичниците, тъй като общността вероятно е била смесена. 3. Третата част (12:1 – 16:27) говори за практическото приложение на Божието оправдание в живота на християните. Последната 16-та глава съдържа множество поздрави от апостола и негови сътрудници до римски християни, което потвърждава братските връзки между църквите.

Послание до римляни е обобщение на проповедта и богословието на ап. Павел и затова често го наричат „заветът на ап. Павел“.

Поздрав и благослов

1 ^a От Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отреден за Божието благовестие, 2което Бог бе обещал преди това чрез пророците Си в светите Писания – 3благовестието за Своя Син, Който се роди по плът от Давидов потомък 4и бе открит от Духа на светостта в силата Му на Божий Син чрез възкресението на мъртвите като Иисус Христос, нашия Господ, 5 ^b чрез Когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата в Негово име всички народи, 6сред които сте и вие – призованите от Иисус Христос. 7 ^c На всички вас, възлюбени от Бога, призовани вярващи, които сте в Рим – благодат и мир от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.

Апостолът желае да посети Рим

8 ^{d e} Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, понеже за вашата вяра се говори по цял свят. 9 ^f Бог, на Когото служа от душа чрез благовестието за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас 10и винаги се моля в молитвите си дано с Божия воля ми се отвори път някога да дойда при вас. 11 ^g Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваша подкрепа, 12а това ще рече, като съм сред вас, да се подкрепим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя. 13 ^h Искам, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас – но срещах пречки, дори и досега, – за да принесе дейността ми плод и сред вас, както сред другите народи. 14Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдри и невежи, 15затова доколкото зависи от мене, готов съм да благовестя и на вас, които сте в Рим.

Силата на благовестието

16 ⁱ Не се срамувам от Христовото благовестие, понеже то е Божия сила за спасение на всеки вярващ, най-напред за юдеин, но също и за елин. 17 ^j Защото в него се открива как Бог оправдава ▼

▼ 1:17 Букв. оправданието.

човека, стига той да има истинска вяра, както е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“

Греховността на езичниците

18 ^l Открива се и Божият гняв от небето върху всяко безчестие и неправда на хората, които с неправда потискат истината. 19 ^m Бог ги наказва, защото на тях е известно онова, което може да се знае за Бога, тъй като Бог им го откри. 20А невидимото у Него – вечната Му сила и божествената същност, се виждат още от създаването на света, като се съзерцават творенията Му. Така че за тях няма извинение, 21 ⁿ понеже познаха Бога, но не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи. 22Те казват, че са мъдри, но загубиха разум 23 ^o и вместо нетленния Бог те почитат кумири, подобни на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги. 24 ^p Затова и Бог ги предаде на нечистотата според желанията на сърцата им, за да се безчестят телата им сами в себе си.

25 ^q Те замениха истината за Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен за вечни времена. Амин. 26Ето защо Бог ги предаде на срамни страсти: жените им замениха естественото сношение с противоестествено; 27също и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в похот един към друг, вършеха безсрамия мъже на мъже и получаваха в тялото си възмездие, каквото подобаваше на тяхната заблуда. 28И понеже не се постараха да приемат Бога с разума си, Бог ги остави на извратения им ум – да вършат неща, които не бива да вършат. 29Затова са изпълнени с всякаква неправда, блудство ▼

▼ 1:29 В някои ръкописи липсва: „блудство“.

, лукавство, алчност, злоба; пълни са със завист, убийства, разпри, измама, злонравие. Те клюкарстват, 30клеветят, ненавиждат Бога, ругаят, горделиви са и се самовъзхваляват, изобретателни са в злобата си и не слушат родителите си; 31те са безразсъдни, вероломни ▼

▼ 1:31 В някои ръкописи липсва: „вероломни“.

, жестоки, безсърдечни, безмилостни. 32И макар да знаят, че според Божията справедливост които вършат такива дела, заслужават смърт, те не само ги вършат, но и са благосклонни към онези, които ги вършат.